| ИНФЕКЦИИ СВЪРЗАНИ С МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ |
Общи систематични данни за оценка на тежестта от Clostridioides difficile инфекциите (CDI) при пациенти с COVID-19 след двугодишна пандемия
Светът бе изправен пред сериозна здравна заплаха с невиждани последствия за последните десетилетия, с начало 31 декември 2019г., когато СЗО информира за наличие на огнище от респираторно заболяване в гр.Ухан, Китай.
Заболяването COVID-19 (Corona virus diseases- 2019), причиненo от SARS-CoV-2 вируса (Severe-Acute-Respiratory Syndrome Coronavirus-2), бързо се превръща в пандемично и изправя здравните власти пред редица трудности, с оглед оценка на: възможности за справяне в условия на криза; наличност и подготвеност на медицинския персонал за реакция в условия на сериозен риск; капацитет на лечебните заведения и справяне с икономическата тежест от предстоящото неизвестно.
До момента от COVID-19 са се заразили повече от двеста милиона души по света и за съжаление около четири милиона от тях са починали. Какъв ще е крайният брой на пациентите с COVD-19 и изхода им от заболяването е неизвестно, което буди тревога. Съществен момент за оценка на общата тежест от пандемията, е че все още не е приключила, въпреки двугодишна продължителност и наличието на новопоявяващи се варианти на SARS-CoV-2.
По време на пандемията трудностите в болниците се дължат на голям брой хоспитализации; съществен недостиг на медицински персонал; недостатъчно количество кислород и забавени доставки; недостиг на лични предпазни средства (ЛПС) и повишена употреба на дезинфектанти.
Неизвестността от COVID-19 заболяването, оценка на неизмеримите щети за здравето на пациентите, паралелно с бързото разпространение на вируса са логично обяснение на предполагаеми пропуски в управлението на пандемичната криза, което безспорно е свързано с предприемане на разнородни подходи за преодоляването й в различните страни на света.
Една от първоначалните препоръки по време на пандемията е емпирично антибиотично лечение на пациенти с COVID-19, с цел предотвратяване появата от бактериални ко-инфекции. Тази препоръка влиза в разрез с антибиотичната политика на редица лечебни заведения и за съжаление води до повишена употреба на антимикробни средства, което блогоприятства глобалната им свръхупотреба.
От друга страна се променят значително мерките за превенция и контрол на инфекциите (IPC) по време на COVID-19, защото многократно се увеличава риска не само за здравето на пациентите от заразяване с SARS-Cоv-2 по време на болничния им престой, но и за медицинския персонал. Тревога буди и повишаване възможността за превръщане на вирусната инфекция във вътреболнична, с потенциал за възникване на взривове.
Настъпилите „COVID-19-модификации“ в антибиотичната политика, както и в мерките за IPC в лечебните заведения, ще окажат влияние върху повишаване честотата на разпространение на бактериални ко-инфекции, макар повишената употреба на ЛПС, дезинфекция на ръце и болнични повърности.
Сред бактериалните ко-инфекции при пациенти с COVID-19, Clostridioides difficile инфекцията (CDI) не е широко разпространена до момента, макар че ентерпатогенният причинител C. difficile (CD) се асоциира често с продължителна и нерационална антибиотична употреба; дълъг болничен престой; дисбаланс в чревния микробиом на макроорганизма; напреднала възраст и съпътстващи заболявания при пациента, което го превръща в алапмираща опасност в бъдеще време.
CD е един от най-честите микроорганизми, причиняващи инфекции свързани с медицинското обслужване (ИСМО), следователно повишаване случаите на CDI ще е един очакван развой в болниците по време на пандемията. До момента са описани редица случай на CDI при хоспитализирани пациенти с COVID-19, но не са доказани нови рискови фактори за появата на бактериалната ко-инфекция, освен вече известните като напреднала възраст; придружаващи заболявания; имунодефицит; свръхупотреба на антимикробни средства.
В настоящия систематичен преглед са включени данни от 13 проучвания, обобщаващи данни за CDI в пандемичния период, като честота на разпространение на за CDI е 1,4% до 4,4% случая на 10 000 пациенто-дни, като в анализа са включени 23 697 пациенти с лабораторно потвърдени резултати за COVID-19.
Според Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ , за периода 1 август, 2020г. - 28 юни, 2021г. са хоспитализирани 2 281 115 пациенти с COVID-19 в като CDI случаите достигат 22 811 случая.
Luo Y et al. открива тенденция към намален брой изследвания за CD по време пандемията, но затова пък значително по-висок процент от тях водят до положителен резултат.
Трябва да се има в предвид, че по време на пандемията диарията и стомашно-чревното неразположение, преписвано на вирусната инфекция при голям брой пациенти, може да се дължи на CD, но пациентът да не е изследван за наличието му. Заболяванията CDI и COVID-19 имат едни и същи рискови фактори като: повишена антимикробна експозиция; предишна хоспитализация и престой в интензивно отделение. Тревожен е факта за високия процент пациенти с COVID-19, които са получавали широкоспектърна антибиотична терапия по време на болничния си престой, въпреки че няма категорични доказателства за ползата от емпиричното антимикробно приложение при пневмония от SARS-CoV-2.
Друго проучване, касаещо националната антимикробна употреба в Англия за периода януари-октомври, 2020г. демонстрира, че приема на антибиотици се е увеличил драстично през месец април, 2020г. и се връща до сходни нива от преди пандемията чак през м. юли, 2020г.
Данни от международно уеб-базирано проучване, относно употребата на антибиотици, проведено от лекари участвали в лечението на COVID-19 до април, 2020г., съобщава също за повишено приложение на широкоспектърни антибиотици. Дължината на емпиричното антибиотично лечение варира между 5 и 8 дни. Само около 29% от анкетираните в проучването не са предписвали антибиотик на хоспитализирани пациенти с COVID-19.
По време на първата вълна на пандемията се предписвани много антибиотици, поради опасността от появата на бактериални ко-инфекции; с оглед намаляване тежестта на COVID-19 заболяването (осбено при хоспитализирани пациенти); забавяне на микробиологичния резултат от изледванията, поради натовареността на персонала в лабораториите. В резултат на горепосочените фактори редица предписания, вероятно са направени, поради неизвестността от COVID-19 и риска от фатален изход за пациентите, но пък това неизменно води до сериозни и нежелани последствия, едно от които е бактериална ко-инфекция с CDI.
Притеснителен е факта, че смъртността при пациенти с COVID-19 и CDI, в сравнение с тази само с COVID-19, е значителнo по-висока (80% спрямо 12,2%). Granata et al. обобщават, че CDI е основна причина за фаталния изход на всеки един от единадесет пациента, починали по време на хоспитализация. В друго проучване се посочва, че нито един случай на пациент в интензивно отделение не завършва със смърт от CDI. Инфекцията от SARS-CoV-2 може да променя клиничния ход на CDI чрез различни механизми на промяна във вродения и адаптивен имунен отговор на пациента; увреждане на стомашно-чревната бариера на гостоприемника чрез пагубното действие на вируса върху чревния микробиом; продължителна хоспитализация, вследствие на възникнали усложнения и приложение на антимикробни средства.
Материалът е изготвен от гл.ас. Елина Добрева, дм
Източник:
G. Granata, N. Petrosillo, S. Al Moghazi et al., The burden of Clostridioides difficile infection in COVID-19 patients: A systematic review and meta-analysis, Anaerobe, https://doi.org/10.1016/j.anaerobe.2021.102484