Разпространение на доминантен генотип на Mycobacterium tuberculosis сред пациенти с мултирезистентна туберкулоза в България

Съвременното лечение на туберкулозата се основава на общоприети стандартизирани схеми, разработени през последните петдесет години, независимо от генетичните характеристики на локално циркулиращите щамове на M. tuberculosis.

Възможностите за индивидуален подход за лечение на туберкулозата (personalized treatment) са ограничени, поради комплексна патофизиология на заболяването. Изследвания доказват различия в патогенността на генотиповете на M. tuberculosis (MTB), но в тях липсват иновативни подходи за индивидуално лечение на пациенти със специфичен генотип на MTB и ефективни мерки за намаляване на разпространението на MDR/XDR генотипове. Еволюирането на специфични генотипове на M. tuberculosis и тяхното биогеографско разпространение са може би основни екологични фактори, които водят до нарастване на мултирезистентната туберкулоза в световен мащаб.

Изследване проведено от специалисти на НЦЗПБ установи разпространение на доминантен генотип сред мултирезистентни щамове на M. tuberculosis в страната. Чувствителни и MDR щамове на M. tuberculosis бяха генотипирани. Бяха приложени техниките сполиго- и 24 локусно MIRU-VNTR типиране. В страната доминиращият генотип на M. tuberculosis сред пациенти с мултирезистентна туберкулоза е SIT41 (LAM7-TUR), като случаите за периода 2008-2014 са нарастнали от 40% на 60%. За същият период чувствителни щамове на SIT41 са едва 2% от общоциркулиращите. Статистически 97% от пациентите с чувствителен щам на SIT41 MTB развиват мултирезистентна туберкулоза в хода на лечението.

Разпространението на  SIT41 (LAM7-TUR) сред пациенти с мултирезистентна туберкулоза в България е единствен пример в света за генотип, който доминира сред мултирезистентните щамове и чувствителните щамове от този генотип проявяват адаптивност и развиват мултирезистентност в хода на лечението. За първи път ние имаме емпирично потвърден модел за разработване на индивидуално лечение, което да се основава на генотипа на щама. Нашите данни насочват, че бъдещите схеми за лечение на туберкулозата трябва да бъдат съобразени с генотипа на M. tuberculosis. Необходимо е въвеждане на нови биохимични, имунологични и генетични маркери за по-добро изучаване на заболяването и проследяване на лечението.