ТУБЕРКУЛОЗА И РЕСПИРАТОРНИ ИНФЕКЦИИ

Нови противотуберкулозни лекарства

В днешно време туберкулозата е лечимо заболяване, когато терапията е започната навреме и противотуберкулозните лекарства са в подходяща комбинация.

 

Терапевтичният режим при чувстивителна форма на туберкулоза включва комбинация от лекарствата: изониазид (INH), рифампицин (RIF), етамбутол (EMB) и пиразинамид (PZA), като лечението продължава обикновено от 6 до 9 месеца. Лечението на мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB), т.е. с едновременна резистентност поне към INH и RIF  обаче, изисква от 18 до 24 месеца. Терапията включва 5 или 6 противотуберкулозни лекарства, които са по-слабо ефективни, по-токсични и по-скъпи от лечението на чувствителната туберкулоза. По данни на СЗО цената на лечение на чувствителната туберкулоза е 17 000 долара, а на MDR-TB е 134 000 долара. Въпреки продължителното и скъпоструващо лечение на MDR-TB, то е успешно при по-малко от 50%, а при 15% от пациентите изходът е летален. Лечението на пациенти с резистетна туберкулоза и ограничаване на  разпространението на тези щамове сред обществото изисква множество ресурси, включетелно  разработването и използването на нови лекарства.

Първото лекарство от нов клас, произведено за последните повече от 40 години, което дава надежда за по-успешното лечение на MDR-TB е Вedaquiline (с търговското име Sirturo). Разработено е от фармацифтичната компания Janssen и през декември 2012 г. получи одобрение от FDA, като част от комбинацията за лечение на MDR-ТВ. То е и първото лекарство с нов механизъм на действие срещу M. tuberculosis. В основата му е инхибирането на аденозин 5-трифосфатазата, с доказана in vitro активност както срещу реплициращи се, така и срещу нереплициращи се бактерии. Също така на миши модел на ТВ инфекция има бактерицидно и стерилизиращо действие. Не е установена кръстосана-резистентност между Вedaquiline и INH, RIF, EMB, PZA, стрептомицин, амикацин и моксифлоксацин. Лекарството трябва да се прилага изключително внимателно, тъй като има сериозни странични ефекти и се препоръчва за лечение на MDR-ТВ при възрастни, когато няма друга алтернатива за терапия, и то за не по-дълго от 24 седмици (влияе върху електрическите импулси в сърдечният мускул, което налага пациентите редовно да се проследяват с електрокардиограми по време на терапията; гадене; главоболие; болки в ставите; обриви; нарушения в чернодробната финкция и др.). В същото време за да се предотврати развитие на резистетност към Вedaquiline, той трябва да бъде прилаган в комбинация с 3 или 4 други лекарства, към които конкретният щам е чувствителен, което пък е съпътствано с по-голямо натоварване на организма на пациентите и кумулиране на страничните им ефекти. Приложението на Вedaquiline при деца, бременни, HIV-положителни лица и MDR-ТВ пациенти с извънбелодробна форма на туберкулоза, трябва да бъде прилагано изключително внимателно и при преценка на всеки отделен случай.

Друг нов обещаващ препарат за лечение, както на чувствителна туберкулоза така и на MDR-TB е Delamanid, познат преди като ОРС-67863. Той е нитроимидазо-оксазоло производно на японската фармацефтичната компания Otsuka и първаначално е разработен за лечение на MDR-ТВ. Препаратът вече е одобрен за приложение от Европейската агенция по лекарствата и от японското министерство на здравето. Механизмът му на действие е инхибиране синтеза на метокси-миколовата и кето-миколовата киселина, които са компоненти на микобактериалната стена, а също нарушава и механизмите на клетъчното дишане на микобактериалната клетка. Едно от основните му преимущества е невъзможността да бъде метаболизиран от ензима цитохром Р450, което го прави обещаващо средство за лечение и при пациенти с туберкулоза и HIV-1.