ТУБЕРКУЛОЗА И РЕСПИРАТОРНИ ИНФЕКЦИИ |
Молекулярното тестване като диагностичен метод намалява времето за откриване на M.tuberculosis complex при съмнение за туберкулоза
В неотдавна публикуваната в JAMA Intern Med. статия на Lelia H. Chaisson, David Duong, Adithya Cattamanchi, et al.: „Association of Rapid Molecular Testing With Duration of Respiratory Isolation for Patients With Possible Tuberculosis in a US Hospital” бяха представени първите публикувани данни за реалния ефект от използването на молекулярните тестове за откриване на M. tuberculosis complex при пациенти със съмнение за активна туберкулоза (ТВ).
Авторите посочват, че рутинното използване на молекулярни тестове за диагноза на туберкулозата сред хоспитализираните суспектни за ТВ болни в САЩ и други страни с ниска заболяемост от туберкулоза води до по-бърза и по-ориентирана към пациента грижа. Бързите молекулярни тестове, като вид интервенция според авторите на статията допринасят за постигане едновременно на четири цели в здравеопазването: подобрено здравословно състояние на населението, по-добър пациентски опит, по-добър клиничен опит и по-ниски разходи.
От 80-те години насам, когато бяха регистрирани няколко вътреболнични огнища на ТВ инфекция, Центърът за контрол и превенция на заболяванията в Атланта, САЩ (CDC) издаде насоки с цел тези ситуации, да бъдат предотвратени в бъдеще. Насоките включват скрининг, използването на лични предпазни средства и изолиране на пациентите с дихателни инфекции, съмнителни за туберкулоза в специално подготвени изолиращи стаи с отрицателно налягане, докато бъде изключена диагнозата активна туберкулоза. Въпреки това, престоят в изолиращите помещения често се удължава, тъй като конвенционалните тестове изискват отрицателни култури от проби на храчки. Това може да забави грижите, да увеличи разходите и като цяло здравните ресурси.
По-бързият подход за тестване използва полуавтоматичното молекулярно тестване като GeneXpert MTB/RIF (Cepheid), което може да даде резултати за около 2 часа. Няколко професионални дружества подкрепиха този тест, а CDC препоръчаха универсалното му въвеждане. Въпреки това, болниците са забавили неговото въвеждане и тестът все още не е широко използван. За да тестват молекулярните методи, с цел да бъде насърчено тяхното използване, изследователите са създали клиничен алгоритъм и са провели кохортно проучване сред суспектни за активна туберкулоза пациенти, в голяма академична болница между януари 2014г. и януари 2016г. (Zuckerberg San Francisco General Hospital and Trauma Center).
Алгоритмът е разработен с помощта на интердисциплинарна група експерти в областта на контрола на инфекциите. Изследователите я разпространяват сред клиницистите чрез информационни сесии, стенни постери, линкове към сайта и електронната система на болницата. Алгоритмът използва клинични оценки, за да направлява колко проби от храчки да се събират. Това позволило прекратяване на изследванията след два отрицателни резултати с молекулярни тестове при лица с нисък риск от активна туберкулоза и след три отрицателни молекулярни теста при лица с висок риск от активна туберкулоза. Проучването включило 621 възрастни пациенти със средна възраст 54 години, от които 26% са били жени. Изследователите установили значителни клинични и финансови предимства при използването на молекулярните тестове. Точно диагностицирани са били седем пациента с активна туберкулоза, потвърдени след културелно изследване. Изключени са 251 пациенти с отрицателни култури, без фалшиви положителни резултати. Регистрирана е само една фалшиво отрицателна молекулярна проба и грешката е била открита при втората молекулна тестова проба. Молекулярните тестове също са открили един пациент с отрицателна култура, който иначе не би бил открит. Проследяването установило, че приблизително 70% от клиницистите са приели молекулярно тестване за постоянно използване до 2 години след въвеждането им. Алгоритмът за молекулярно тестване спестил средно 13,347 щатски долара за изолиран ТВ отрицателен пациент. Ако се приеме, че болницата е оценила като суспектни за активна туберкулоза 250 пациента годишно, очакваните икономии на разходи ще бъдат 3,3 милиона щатски долара.
Авторите споменават и някои ограничения, като например, че проучването е било проведено в един академичен медицински център със значителен опит в диагнозата на туберкулозата и резултатите може да не са приемливи за други здравни заведения.
Въпреки тези ограничения, д-р Max Salfinger от Националния еврейски център по здравеопазване, Денвър, Колорадо коментира, че резултатите от това изследване са много окуражаващи и че въпреки разликите (в намаляването на времето за диагноза и това на болничния престой на пациентите) да не изглеждат драматични, то икономиите, които те генерират, са смисленни. Той предлага лекарите и болничните администратори да работят за намаляване на бариерите за по-широкото възприемане на идеята за използването на бързи молекулярни тестове в диагнозата на туберкулозата.