| ПОЛОВО ПРЕДАВАНИ ИНФЕКЦИИ |
Надзор на гонококовата антибиотична резистентност в ЕС/ЕИП през 2022 г.
Надзорът на антибиотичната резистентност на Neisseria gonorrhoeae в Европейския съюз/Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП) е от съществено значение за откриването на нововъзникваща и/или нарастващата антибиотична резистентност. От 2009 г. този надзор се координира от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC). Получените данни, с гарантирано качество, могат да се използват за информиране на препоръките за лечение.
През 2022 г., както и през предходните години, Европейската програма за надзор на гонококовите антимикробни средства (Euro-GASP) следваше годишен модел за децентрализирано и централизирано изследване на антибиотичната резистентност, като изискваше от участващите лаборатории да събират гонококови изолати през периода септември-ноември. Изследването за антибиотична резистентност беше извършвано за всички налични изолати (определяне на МПК чрез градиентни ленти или чрез серийни разреждания в агар) към следните антибиотични средства: цефтриаксон, цефиксим, азитромицин, ципрофлоксацин. Тестваше се и производството на бета-лактамаза за откриване на високо ниво на резистентност към пеницилин. През 2022 г. също беше проведено и изследване за антибиотична резистентност към гентамицин и спектиномицин също, което се прави на всеки три години. Децентрализирано изследване се провеждаше в участващите лаборатории, които отговарят на определени критерии за качество.
През 2022 г. 23 държави от ЕС/ЕИП участваха в Euro-GASP, като 18 от тях провеждаха децентрализирано изследване. Изследвани бяха общо 4396 изолата, по-голямата част от проби на пациенти от мъжки пол (80,9%) на възраст между 1 и 75 години и средна възраст 30 години. Общо 28,4% от пациентите бяха на възраст под 25 години, а мъжете бяха значително по-възрастни от жените. Анатомичното място на инфекцията беше докладвано за 99,6% от случаите - основно урогенитални секрети (69,0%), следвани от ректални (17,8%) и фарингеални секрети (12,0%). През 2022 г. бяха получени данни и за гонококови щамове, изолирани от кръв (0,1%), очни секрети (0,6%) и ставна течност (0,1%). Сред докладваните случаи с известна трансмисия (56,0%), 54,0% бяха хетеросексуални мъже или жени, а 46,0% са мъже, които правят секс с мъже (МСМ). Сред случаите с информация за предишна диагноза на гонорея, 27,8% са съобщили за диагностицирана такава, 8,8% бяха ХИВ-позитивни, като 96,0% от тях - МСМ.
През 2022 г. бяха открити два гонококови изолата с резистентност към цефтриаксон (МПК = 0,25 mg/L), съответно в Австрия и Германия. Единият щам беше екстензивно резистентен (XDR), а другият - мултирезистентен (MDR). В допълнение, и двата изолата бяха резистентни към цефиксим (МПК от 1 mg/L). МПК към азитромицин бяха съответно > 256 mg/L и 0,032 mg/l, като и двата бяха резистентни на ципрофлоксацин (МПК от 8 и 4 mg/L). Резултатите от надзора на Euro-GASP за 2022 г. показаха, че 0,3 % от гонококовите изолати са резистентност към цефиксим (МПК> 0,125 mg/L), получени от осем различни държави.
През януари 2019 г. Европейският комитет за изследване на антибиотичната чувствителност (EUCAST) замени клиничната гранична стойност за резистентност към азитромицин (МПК> 0,5 mg/L) с епидемиологична гранична стойност (ECOFF) - МПК> 1 mg/L. След значително увеличение на изолатите с МПК над ECOFF към азитромицин през 2018 г. (7,6 %) и 2019 г. (10,1 %), процентът на тези изолати се стабилизира през 2020 г. (11,0 %), но се увеличи значително през 2021 г. (14,2 %) и достигна 25,6 % през 2022 г. Поне един гонококов изолат с МПК над ECOFF (MIC> 1 mg/L) към азитромицин беше регистриран във всички 23 участващи държави. Процентът на изолатите с резистентност към ципрофлоксацин, се е увеличил значително през последните години: 65,9 % през 2022 г. в сравнение с наблюдаваното през 2021 г. (62,8 %) и 2020 г. (57,7 %).
Въпреки че комбинираната резистентност към цефтриаксон и азитромицин е изключително рядка в ЕС/ЕИП, бързо намаляващата чувствителност към азитромицин, съчетана с продължаващото откриване на единични щамове с резистентност към цефтриаксон, буди безпокойство и застрашава ефективността на лечението и контрола на гонореята. Поради това европейското ръководство за диагностика и лечение беше актуализирано през 2020 г. и вече препоръча комбинирана терапия с висока доза цефтриаксон плюс азитромицин или монотерапия с висока доза цефтриаксон (която понастоящем се използва най-често, както е описано в настоящия доклад). Въпреки че нивото на резистентност към цефиксим намалява значително през последните години, резистентността към цефиксим следва да се следи внимателно, защото резистентни гонококови щамове (както към цефиксим, така и към цефтриаксон) продължават да се разпространяват в международен план. Продължаването на дейностите по надзора на антибиотичната резистентност с гарантирано качество, заедно с разработването на алтернативни гонококови терапевтични режими, е от съществено значение, за да се гарантира, че гонореята ще продължава да бъде лечима инфекция.