| ПОЛОВО ПРЕДАВАНИ ИНФЕКЦИИ |
Антибиотична резистентност при гонорея и генитална микоплазмена инфекция
Бактериалните сексуално предавани инфекции (СПИ) продължават да бъдат проблем за общественото здраве в световен мащаб. Световната здравна организация (СЗО) изчислява над 357 милиона нови случая глобално на четирите лечими невирусни СПИ: трихомониазис (Trichomonas vaginalis), урогенитална хламидийна инфекция (Chlamydia trachomatis), гонорея (Neisseria gonorrhoeae) и сифилис (Treponema pallidum subspecies pallidum) сред възрастни в репродуктивна възраст (15-49 години). През 2012 г. трихомониазата е най-честата инфекция (143 милиона случая), последвана от трите бактериални СПИ: урогенитална хламидийна инфекция (131 милиона случая), гонорея (78 милиона случая) и сифилис (5,6 милиона случая) [1]. Освен това бактериалните СПИ, причинени от Mycoplasma genitalium, които засега не се оценяват от СЗО, придобиват все по-широко разпространение [2, 3].
Ако бактериалните СПИ не се откриват и / или не се лекуват по подходящ начин, могат да доведат до тежки усложнения и последствия, като например третичен или вроден сифилис, безплодие, извънматочна бременност, аборт, преждевременно раждане, мъртво раждане, неонатална смърт и неонатален конюнктивит. Бактериалните СПИ могат също така да увеличат трансмисията и заболеваемостта от HIV [1, 3-5]. Следователно тези инфекции водят до значителна заболеваемост, смъртност и социално-икономически последици за репродуктивното здраве на населението [1-5]. Тъй като засега не съществуват ваксини за нито една от тези СПИ, здравният контрол и превенция върху тези заболявания изисква ефективно, достъпно и евтино антибиотично лечение, подкрепено от адекватна превенция, лабораторно-диагностични тестове, проследяване на контактните лица, скринингови изследвания и надзор на антибиотичната резистентност. Антибиотичното лечение трябва да лекува индивидуалните случаи на инфекция, за да ограничи риска от усложнения и последствия за репродуктивното здраве на индивида и да сложи край на по-нататъшната трансмисия на инфекцията, което е наложително за намаляване на заболеваемостта от бактериални СПИ в населението.
Появата на антибиотична резистентност при етиологичните агенти на някои от тези бактериални СПИ е от изключително значение, тъй като значително компрометира ефективността на лечението и съответно контрола на тези инфекции. Накратко, N. gonorrhoeae са развили резистентност към всички антибиотични средства, въведени за лечение на гонорея, и в момента в повечето страни единствената останала възможност за емпирична антибиотична монотерапия на избор е третогенерационният цефалоспорин - цефтриаксон (инжекционен) [5-8]. За съжаление през последните години се появява и резистентност към цефтриаксон. Поради тази причина за лечение на гонорея в Европа, Австралия, САЩ и Канада понастоящем се препоръчва комбинирана антибиотична терапия (еднократна интрамускулна доза цефтриаксон 250-500 mg плюс единична перорална доза азитромицин 1-2g) [9-12].
Положението относно антибиотичната резистентност при M. genitalium е също толкова тревожно. M. genitalium, както и другите представители на класа Mollicutes, не притежават клетъчна стена. Следователно, антибиотичните средства, инхибиращи синтеза на клетъчната стена (като например бета-лактамните антибиотици) не са ефективни срещу тези бактерии [13]. Тетрациклините (включително доксициклин) имат ниска клинична ефективност за ерадикация на M. genitalium, въпреки че са относително ефективни in vitro [2, 3]. На практика широко използван за лечение е макролидът азитромицин, единична перорална доза от 1g. За съжаление, поради появата на антибиотична резистентност, неговата ефикасност драстично намалява през последното десетилетие [2, 3, 14-18]. Флуорохинолоните представляват единствената ефективна алтернатива като втора линия за лечение на инфекции с M. genitalium, но в последните години се появява антибиотична резистентност и към този антибиотичен клас [2, 16, 19, 20]. По този начин N. gonorrhoeae и M. genitalium се превръщат в причинители на труднолечими и нелечими инфекции, които се включват в приоритетния списък на СЗО за резистентни бактерии [21].
Литературни източници:
1. Newman, L., et al., Global Estimates of the Prevalence and Incidence of Four Curable Sexually Transmitted Infections in 2012 Based on Systematic Review and Global Reporting. PLoS ONE, 2015. 10(12).
2. Jensen, J.S., et al., 2016 European guideline on Mycoplasma genitalium infections. J Eur Acad Dermatol Venereol, 2016. 30(10): p. 1650-1656.
3. Taylor-Robinson, D. and J.S. Jensen, Mycoplasma genitalium: from Chrysalis to multicolored butterfly. Clinical Microbiology Reviews, 2011. 24(3): p. 498-514.
4. World Health Organization, Global action plan to control the spread and impact of antimicrobial resistance in Neisseria gonorrhoeae. 2012.
5. Unemo, M. and W.M. Shafer, Antimicrobial resistance in Neisseria gonorrhoeae in the 21st century: past, evolution, and future. Clinical microbiology reviews, 2014. 27(3): p. 587-613.
6. Unemo, M. and R.A. Nicholas, Emergence of multidrug-resistant, extensively drug-resistant and untreatable gonorrhea. Future Microbiol, 2012. 7(12): p. 1401-22.
7. Unemo, M., Current and future antimicrobial treatment of gonorrhoea–the rapidly evolving Neisseria gonorrhoeae continues to challenge. BMC infectious diseases, 2015. 15(1): p. 364.
8. Ison, C.A., C. Deal, and M. Unemo, Current and future treatment options for gonorrhoea. Sexually transmitted infections, 2013. 89(Suppl 4): p. iv52-iv56.
9. Bignell, C. and M. Unemo, 2012 European guideline on the diagnosis and treatment of gonorrhoea in adults. International journal of STD & AIDS, 2013. 24(2): p. 85-92.
10. Workowski, K.A. and G.A. Bolan, Sexually transmitted diseases treatment guidelines (2015). Reproductive Endocrinology, 2015(24): p. 51-56.
11. Public Health Agency of Canada, Canadian Guidelines on Sexually Transmitted Infections - Gonococcal Infections Chapter. 2013.
12. Australian sexual health alliance, Australian STI management guidelines for use in primary care. 2016.
13. Warrell, D., et al., Oxford Textbook of Medicine: Infection. 2012: OUP Oxford.
14. Manhart, L.E., et al., Standard treatment regimens for nongonococcal urethritis have similar but declining cure rates: a randomized controlled trial. Clin Infect Dis, 2013. 56(7): p. 934-42.
15. Mena, L.A., et al., A randomized comparison of azithromycin and doxycycline for the treatment of Mycoplasma genitalium-positive urethritis in men. Clin Infect Dis, 2009. 48(12): p. 1649-54.
16. Salado-Rasmussen, K. and J.S. Jensen, Mycoplasma genitalium testing pattern and macrolide resistance: a Danish nationwide retrospective survey. Clin Infect Dis, 2014. 59(1): p. 24-30.
17. Anagrius, C., B. Lore, and J.S. Jensen, Treatment of Mycoplasma genitalium. Observations from a Swedish STD clinic. PLoS One, 2013. 8(4): p. e61481.
18. Schwebke, J.R., et al., Re-evaluating the treatment of nongonococcal urethritis: emphasizing emerging pathogens--a randomized clinical trial. Clin Infect Dis, 2011. 52(2): p. 163-70.
19. Jernberg, E., A. Moghaddam, and H. Moi, Azithromycin and moxifloxacin for microbiological cure of Mycoplasma genitalium infection: an open study. Int J STD AIDS, 2008. 19(10): p. 676-9.
20. Couldwell, D.L., et al., Failure of moxifloxacin treatment in Mycoplasma genitalium infections due to macrolide and fluoroquinolone resistance. Int J STD AIDS, 2013. 24(10): p. 822-8.
21. World Health Organisation. GLOBAL PRIORITY LIST OF ANTIBIOTIC-RESISTANT BACTERIA TO GUIDE RESEARCH, DISCOVERY, AND DEVELOPMENT OF NEW ANTIBIOTICS. 2017; Available from: http://www.who.int/medicines/publications/WHO-PPL-Short_Summary_25Feb-ET_NM_WHO.pdf.