| АНТИБИОТИЦИ |
Комбинирани механизми на резистентност към колистин и карбапенеми
През последните години нараства значението на антимикробния препарат колистин като единствена терапевтична опция за лечение на инфекции, причинени от полирезистентни Грам-отрицателни патогенни бактерии, и в частност представители от карбапенем-резистентните Enterobacteriaceae (КРЕ).
Доскоро се считаше, че резистентността към колистин се определя само от гени с хромозомна локализация, но доказването на плазмидния ген mcr-1 опроверга съществуващата хипотеза.
Вниманието на специалистите, занимаващи се с проблемите на антимикробната резистентност е насочено към реалната заплаха от разпространение на колистинова резистентност сред Escherichia coli, като едни от най-често изолируемите Грам-отрицателни бактерии в клиничната практика.
През 2015г., само три месеца, след доказването на mcr-1 гена в изолати от селскостопански животни в Китай, се установи неговото разпространение в страни от почти всички континенти.
Като едни от възможните причини за бързото разпространение на mcr-1 са:
1. Открива се в бактериални изолати с разнообразен произход: околна среда (реки), селскостопански животни, животински продукти (месо), растителни източници (зеленчуци) и пациенти (с изявена клинична симптоматика, и асимптоматични носители).
2. Доказан е при много видове Грам-отрицателни бактерии, като част от различни типове плазмиди, включително и такива, отличаващи се с висока честота на конюгация.
3. Генът mcr-1 е доказан в изолати от пилета през 1980г. в Китай, а в Европа (Франция) сравнително по-късно през 2005г. отново от селскостопански животни. Първият клиничен изолат Shigella sonnei, в който е доказан гена е от 2008г. във Виетнам.
Наскоро е проведено широко мащабно проучване във връзка с разпространението на mcr-1 гена при изолати от селскостопански животни в Китай. Анализите показват рязко повишаване на mcr-1 позитивните изолати след 2009г.
Сериозно притеснение будят редица съвременни научни открития за идентификация на ентеробактериални изолати, притежаващи комбинация от mcr-1 ген и гени, детерминиращи синтез на ензими, хидролизиращи карбапенеми (карбапенемази). Появата на щамове с подобни харектеристики представлява предпоставка за възникване на микроби, които показват устойчивост към всички съществуващи до момента групи антибиотици и сформиране на така наречените панрезистентенти патогени.
До този момент са открити следните комбинации на mcr-1 гена: с NDM-9 при E.coli (Китай); NDM-5 при K. pneumoniae (Китай); OXA-48 и КPC-2 продуциращи E. coli в Канада и Германия. Съвсем актуални данни има от САЩ при изолат Е. coli, отличаващ се с наличието на комбинация на гените mcr-1 и blaNDM-5.
Поради създалата се реална опасност от поява на изолати, резистентни едновременно на колистин и карбапенеми, за които е известно, че спадат към т. нар. „антибиотици на последна линия” е необходимо всички микробиологични лаборатории да провеждат все по-често тестове за определяне на антимикробна чувствителност към колистин, особено в случаите, при които се касае за инфекции, причинени от полирезистентни Грам-отрицателни бактерии при пациенти, лекувани с колистин или такива, които са имали болничен престой в чужбина.
Трябва да се има в предвид, че дисково-дифузионния метод не е надежден за определяне на чувствителността към колистин и би следвало да се прилагат методики, свързани с определяне на минимална подтискаща концентрация (МПК) в бульон.
От 2016г. в НРЛ „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност” към отдел Микробиология на НЦЗПБ се извършва молекулярно-генетично потвърждение на mcr-1 ген чрез Real time PCR метод.
Източник: http://www.eurosurveillance.org/images/dynamic/EE/V21N09/V21N09.pdf