Нов вид карбапенемаза от клас А

Резистентността към карбапенеми сред представителите на Enterobacteriaceae е свързана предимно с продукция ензими, инактивиращи тази група β-лактамни антибиотици.

Най-често идентифицираните карбапенемази при Enterobacter cloacae се отнасят към следните класове карбапенемази от класификационната систма на Амблер: клас А (KPC, NMC-A/IMI), клас В (VIM, IMP и NDM) и клас D (OXA-48). Новa карбапенемаза от клас А, е била открита при  Enterobacter cloacae от Нордман и колекетив след прилагането на Carba NP II теста за идентифициране и определяне на типа  карбапенемазна активност. Пречистването на ензима е извършено чрез йонно-обменна хроматография, а  неговите кинетични параметри са  били  установени чрез UV спектрофотометрия.   Карбапенемаза продуциращият изолат E.cloacae е бил изолиран от ректална проба на пациент хоспитализиран във Франция, без история на пътувне в други страни. Изолатаът е показал резистентност към пеницилини, цефалоспорини от I и II генерация, азтреонам и карабапенеми, но е запазаил чувствителността си към III генерационните цефалоспорини. Също така е бил чувствителен на всички останали групи антибиотици, с изключение на рифампин. Carba NP II е основният фенотипен метод спомогнал за детекцията на новият тип карбапенемаза от клас А при E.cloacae.

Генетичните елементи, в които е локализиран, кодиращият β-лактамазата ген са били охаректеризирани чрез клониране и ДНК секвениране. Чрез тези методи е бил  идентифициран генът, определящ продукцията на новият тип карбапенемаза от Клас А- FRI-1, която показва  51-55% идентичност  в аминокиселинната последователност с другите ензими с карбапенемазна активност от този клас. Генът blaFRI-1 е бил локализиран на нетипабилен, трасферуем и не-конюгативен плазмид с големина от ~ 250 kb, за  който се е оказало, че не е носител други гени за резистентност. Ген, за който се предполага, че кодира регулатор от семейството на LysR, е бил идентифициран в 5’ края на гена  blaFRI-1, като същият регулаторен ген е установен преди гените определящи продукцията на  NmcA и  Sme. Пречистеният ензим FRI-1 хидролизира в значителна степен пеницилини, азтреонам и карбапенеми, но не показва активност към III генерационните цефалоспорини.  Било е установено, че за  инхибирането на FRI-1 карбапенемазта са необходими близо10 пъти по- високи концентрации клавуланова киселина и тазобактам от тези необходими за инхибиране на KPC, IMI и  SME.

Новата плазмидно-кодирана карбапенемаза от клас А засега може да бъде установена фенотипно единствено чрез  Carba NP тесът, който се извършва и в НРЛ-КМАР.

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?mID=3529&sKey=205f0f77-a582-4cdf-aac9-10a6a075a735&cKey=96fe9a9a-e7be-49b5-97da-0c5c20a8e8d3&mKey=5d6b1802-e453-486b-bcbb-b11d1182d8bb