АНТИБИОТИЦИ

COVID-19 и въздействието му върху антибиотичната консумация и антимикробната резистентност

Бързото разпространение на антимикробната резистентност (АМР) води до смъртта на близо 700 000 души годишно в световен мащаб, счита че техният брой ще нарасне до 10 пъти през 2050 година. Влиянието на пандемията от COVID-19 върху АМР предстои да бъде изяснено, поради липсата на данни.

Прекъсването на проучванията и глобалните здравни програми по време на пандемията, компрометирането на антибиотичния надзор и мерки за контрол на инфекциите  могат да окажат ефект върху АМР. От друга страна фактори като социалната дистанция, ваксинирането, подобряването на хигиената на ръцете и употребата на лични предпазни средства, в комбинация с ограничените международни пътувания и миграция, могат да допринесат за намаляването на АМР.

До месец май 2021 година COVID-19 е засегнал над 171 милиона души и е отнел над 3,5 милиона човешки живота ²⁠. На фона на продължаващото търсене на ефективни терапии и ваксини, възникват различни варианти на вируса, представляващи нов риск. В терапията на COVID-19 често е включена профилактика със широко-спектърни антибиотици ³. От началото на пандемията, вниманието е фокусирано основно върху диагностиката  и лечението на COVID-19, а влиянието на вируса върху АМР е до голяма степен пренебрегвано. Стриктното изпълнение на антибиотичната политика и мерките за контрол на инфекциите имат критична роля за предотвратяването и разпространение на АМР. Към момента няма значими данни, които да спомогнат за прогнозиране на последствията от COVID-19 върху развитието и разпространението на устойчивите на антибиотици бактерии.

Заболяването COVID-19 е причинено от вируса Severe Acute Respiratory Syndrome Coronavirus-2 (SARS-CoV-2) и като такъв антибиотиците не въздействат директно върху него. Коронавирусите, включително SARS-CoV-2 отслабват действието на интерферон-гама (IFN-γ), което води до компрометиране на имунитета и предразполага към инфекции, причинени от опортюнистични нозокомиални патогени, известни със способността си да развиват множествена резистентност, като Klebsiella pneumoniae⁴.

В началната фаза на пандемията имаше съобщения за висока превалентност на вторични инфекции, свързани със COVID-19 (50–95%) ⁵. Последващи данни от други части на света (Сингапур, Тайланд, Испания, и САЩ) дават информация за нисък процент пациенти с COVID-19, развили вторични инфекции (6.9%), изискващи интензивна грижа и антибиотично лечение ¹. Според доклад на Международния Консорциум за Остри и Нововъзникващи Респираторни Инфекции (ISARIC) от 20114 пациенти с COVID-19, при 83,6% е проведена антибиотична терапия. Сред пациентите в интензивните отделения този дял е много по-висок- 91.4%, въпреки че само малка част от тях са имали микробиологична диагноза³. Свръх употребата на антибиотици и кортикостероидни препарати, свързана с COVID-19, е очевидна и вероятно ще продължи до края на пандемията. Световната Здравна Организация не препоръчва антибиотичната профилактика при умерено тежките случаи на COVID-19, освен ако не се подозира бактериална инфекция ¹⁠.

Към момента има сериозен пропуск в знанията за природата и ефекта на конфекциите при пациенти с COVID-19. Няма изчерпателни данни за видовете антибиотици и прилаганите дози, както и клиничният изход от проведената терапия. Употребата на антибиотици за лечение и профилактика варира в различните страни. Отрицателните последици от свръх употребата на определени класове антибиотици ще имат дългосрочен ефект върху общественото здраве, което изостря необходимостта от измерване въздействието на антибиотичната консумация в болнични условия и в обществото. На лице е повишаване на антибиотичната консумация в болниците, но все още липсват проучвания за употребата на антибиотици в обществото. Необходими са продължителни епидемиологични, клинични и микробиологични проучвания върху антимикробната резистентност, и нозокомиалните инфекции в отделенията за интензивно лечение. Допълнителното запознаване с антибиотичната политика на персонала работещ на първа линия и обществеността са от критична важност за намаляване на АМР.

---

Изготвено от гл. ас. Красимира Иванова, въз основа на следните източници:

1. Subramanya, S. H., Czyż, D. M., Acharya, K. P. & Humphreys, H. The potential impact of the COVID-19 pandemic on antimicrobial resistance and antibiotic stewardship. VirusDisease 1–8 (2021) doi:10.1007/s13337-021-00695-2.
2. COVID Live Update: 171,095,480 Cases and 3,558,163 Deaths from the Coronavirus - Worldometer. https://www.worldometers.info/coronavirus/.
3. Rawson, T. M. et al. Bacterial and Fungal Coinfection in Individuals with Coronavirus: A Rapid Review to Support COVID-19 Antimicrobial Prescribing. Clin. Infect. Dis. 71, 2459–2468 (2020).
4. Tian, S. et al. Pathological study of the 2019 novel coronavirus disease (COVID-19) through postmortem core biopsies. Mod. Pathol. 33, 1007–1014 (2020).
5. Zhou, F. et al. Clinical course and risk factors for mortality of adult inpatients with  COVID-19 in Wuhan, China: a retrospective cohort study. Lancet 395, 1054–1062 (2020).