Послания за пациентите и медиите (PPTX, 650kb)

 

За целите по отношение на антимикробната резистентност (АМР)

В препоръка на ЕК³ [1], приета на 13 юни 2023 г., се очертават пет цели, свързани с потреблението на антимикробни средства и резистентността към тях, които Европейския съюз (ЕС) и отделните държави членки трябва да постигнат до 2030г., като 2019 г. е базисната година.

Цели в ЕС

• Намаляване на общото потребление на антибиотици при хората с 20%;
• Поне 65% от общото потребление на антибиотици при хората да е от групата „достъпни“ антибиотици, както е определено в класификацията AWaRe на СЗО;
• Намаляване на общата честота на разпространение на инфекциите на кръвта, причинени от:
  • метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA) с 15 %;
  • трета генерация цефалоспорин-резистентни Escherichia coli (E. coli) с 10 %;
  • резистентна към карбапенеми Klebsiella pneumoniae (K. pneumoniae) с 5 %.

Препоръчаните цели са ефективен начин за наблюдение на напредъка и постигане на целите, свързани с превенцията и намаляването на АМР. Те са конкретни, измерими цели за ЕС и за всяка държава членка на ЕС, в зависимост от индивидуалното им положение.

---

За съжаление България към момента назадва в изпълнението на 4 от 5-те целеви елемента, като при карбапенем-резистентните K. pneumoniae ръста от 246% е внушителен.

---

Забележка: Антимикробните средства са средства, които са насочени към различни микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички, паразити), докато антибиотиците са насочени конкретно към бактериите. В този документ термините се използват, за да се фокусират върху бактериалната резистентност. Антибиотиците от групата „достъпни“са предимно терапии от първа и втора линия, които предлагат най-добра терапевтична стойност, като същевременно свеждат до минимум потенциала за антимикробна резистентност

Превенция и контрол на инфекциите. Какво можем да направим?

• Добрите практики за превенция и контрол на инфекциите в болниците и здравните заведения са задължителни, като се започне от хигиената на ръцете. Над 70% от здравната тежест на АМР в ЕС/ЕИП се дължи на инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) с мултирезистентни бактерии, като половината от тях могат да бъдат предотвратени чрез подходящи мерки за превенция и контрол на инфекциите.
• Засилване на мерките за контрол и превенция на инфекциите, като се започне от хигиената на ръцете и използването на алкохолни препарати за дезинфекция на ръцете. Това може да се направи, като се гарантира, че до леглото има дозатори за обтриване на ръце на алкохолна основа.
• Осигуряване на достатъчен брой специализиран персонал за контрол на инфекциите - една медицинска сестра за превенция и контрол на инфекциите на 100 болнични легла.
• Осигуряване на достатъчен брой единични стаи във всяка болница, така че да има възможност за изолиране на пациенти с мултирезистентни бактерии. Тази точка трябва да се вземе предвид при изграждането (инфраструктурата) на болниците.
• В обществото много инфекции могат да бъдат предотвратени чрез хигиена на ръцете, ваксинация и други мерки, като например респираторен етикет и физическо отдалечаване, което може да доведе до намаляване на нуждата от антибиотици.

Разумна употреба на антибиотици

• Създаване и укрепване на програми за управление на антимикробните средства в здравните заведения, за да се гарантира подходяща употреба на антибиотици, включително разумна употреба на антибиотици с широк спектър на действие и по-нататъшно намаляване на продължителната употреба на антибиотици след хирургични интервенции.
• 90 % от общото потребление на антибиотици от хората е в обществения сектор или в амбулаторни условия. Избягването на антибиотици, когато те не са необходими (например при вирусни заболявания), намалява вероятността бактериите да станат резистентни към бъдещи лечения.
• Пациентите, страдащи от вирусни инфекции, рядко развиват бактериални инфекции като усложнение, но ако това се случи, те ще се нуждаят от лечение с антибиотици. Антибиотиците трябва да бъдат запазени за тези ситуации и не трябва да се приемат без съвет от лекар.
• Антибиотиците не са ефикасни срещу инфекции, причинени от вируси, като COVID-19, обикновена настинка или грип. Те трябва да се използват само за лечение на бактериални инфекции.
• Антибиотиците не действат като болкоуспокояващите и не могат да облекчат главоболие, болки или треска. Приемането на антибиотици по погрешни причини няма да подпомогне възстановяването и дори може да предизвика странични ефекти като диария, гадене или кожни обриви. Ако симптомите продължават или ако има опасения за здравето на човека, е важно да се потърси лекарски съвет.
• Ако здравният специалист, обикновено лекар, потвърди, че антибиотиците са необходими, те трябва да се приемат отговорно, т.е. в правилната доза и на правилните интервали, като се гарантира, че курсът е завършен.

Какво представлява антимикробната резистентност (АМР) и защо е проблем?

• Антимикробната резистентност е способността на бактериите да се противопоставят на действието на един или няколко антимикробни препарата. Самите хора и животни не стават резистентни към антимикробни средства, но бактериите, които носят, могат да станат такива.
• Антимикробните средства - най-вече антибиотиците - обикновено се предписват за лечение или профилактика на инфекции. Ненужната употреба на антибиотици допълнително допринася за появата на антимикробна резистентност, тъй като бактериите могат да развият резистентност, когато са изложени на въздействието на антибиотици.
• Ситуацията с АМР се влошава и се появяват нови бактериални щамове, които са резистентни към няколко антибиотика едновременно (т.нар. мултирезистентни бактерии). Основен проблем с АМР, особено в болниците, е появата на бактерии, които са резистентни към антимикробни средства от последен ред, което сериозно ограничава възможностите за лечение на заразените пациенти. Такива бактерии в крайна сметка могат да станат резистентни към всички съществуващи антимикробни средства.
• Без ефективни антибиотици бихме могли да се върнем в „пред-антибиотичната ера“и би било трудно, ако не и невъзможно, да се извършват безопасно трансплантации на органи, химиотерапия на рак, интензивни грижи или други медицински процедури. Бактериалните заболявания, които някога са били предотвратими, биха се разпространили и лечението на инфекциите вече не би било възможно.

Информация за някои специфични бактерии

• Klebsiella pneumoniae (K. pneumoniae) е чест причинител на инфекции на пикочните пътища, дихателните пътища и кръвта и е честа причина за възникване на взривове в болниците, ако не се вземат подходящи мерки за превенция и контрол на инфекциите. Остават много малко терапевтични възможности за пациентите, инфектирани с мултирезистентни K. pneumoniae, които имат допълнителна резистентност към карбапенеми. Възможностите често са ограничени до нови, наскоро одобрени антибиотици или комбинации, както и до по-стари антибиотици, като колистин.
• Escherichia coli (E. coli) е един от най-честите причинители в световен мащаб на инфекции на кръвта и на пикочните пътища, както в обществото, така и в здравеопазването.
• Acinetobacter е група бактерии, които често се срещат в околната среда (например в почвата и водата). Най-честият причинител на инфекции при хората е Acinetobacter baumannii, който може да предизвика инфекции на кръвта, пикочните пътища и белите дробове (пневмония) или в рани и други части на тялото. Ацинетобактерът може също така да се „колонизира“ или да живее в пациента, без да причинява инфекции или симптоми, особено в дихателните секрети (храчки) или в отворени рани. Остават много малко терапевтични възможности за пациенти, заразени с мултирезистентен Acinetobacter baumannii. Възможностите често са ограничени до нови, наскоро одобрени антибиотици или комбинации, както и до по-стари антибиотици като колистин.
• Streptococcus pneumoniae (S. pneumoniae) често се среща в носа и гърлото и се разпространява чрез капчици, отделяни от заразен човек при кашляне или кихане. Инвазивните инфекции със S. pneumoniae са тези, при които бактериите се откриват в обикновено стерилни места, като например кръвта, и тези инфекции причиняват по-сериозни проблеми като сепсис, менингит и остеомиелит. Тези инфекции имат най-сериозно въздействие върху малките деца и възрастните хора.

Преодоляване на антимикробната резистентност

• Всички ние сме отговорни за разумното използване на антимикробни средства - както пациентите, така и обществото като цяло. Всички ние сме потенциални потребители на антимикробни средства в даден момент от живота си, ако се заразим с инфекция, е жизненоважно да запазим способността си да лекуваме тези инфекции.
• Медицинските специалисти носят допълнителна отговорност, тъй като те предписват (лекари, ветеринарни лекари), отпускат (фармацевти), прилагат (медицински сестри) или използват антимикробни средства. Политиците, правителствените и неправителствените организации също имат роля за отговорната употреба на антимикробни средства.
• Гарантирането на ефективността на антимикробните препарати сега и в бъдеще е споделена отговорност на всички нас - пациенти, родители, лекари, политици, медицински сестри, фармацевти, здравен персонал, ветеринарни лекари, земеделски производители и частни лица.

---

1. 35 000 annual deaths from antimicrobial resistance in the EU/EEA
2. Point prevalence survey of healthcare-associated infections and antimicrobial use in European acute care hospitals – 2022-2023
3. Council Recommendation on stepping up EU actions to combat antimicrobial resistance in a One Health approach (2023/C 220/01)