ОСНОВНИ НАСОКИ В МИКРОБИОЛОГИЧНАТА ДИАГНОСТИКА НА LISTERIA MONOCYTOGENES

1. Материали за изследване, транспорт, култивиране
    1.1. Първично стерилни материали – кръв, ликвор, околоплодни води, плацента
    Посяват се направо върху неселективни среди (кръвен агар с 5% овнешка, конска или заешка кръв) и се култивират на 350С. Кръвни проби се култивират в среда за хемокултури.
    Посяват се незабавно или се съхраняват на 40С до 48 h.
    1.2. Материали от нестерилни места – предимно фецес, но също гърлен, конюнктивален, вагинален секрет, проби от хранителни продукти
    Изследването на фецес е много по-показателно от това на ректален секрет.
    Тези материали се транспортират или в замразено състояние или на стайна температура посяти в селективен бульон.
    При тях се налага предварително обогатяване за листерии.
    Посяват се първоначално в селективен бульон (напр. PALCAM), култивират се на 300С за 24-48 h, след което се препосяват на твърда селективна среда (PALCAM агар, Oxford агар) и се култивират при 300С за 48 h.

2. Идентификация на Listeria monocytogenes
    2.1. Идентификация до род
    Основава се на следните тестове – оцветяване по Грам (Грам-положителни къси пръчици или кокобактерии), подвижност, положителна каталазна реакция и хидролиза на ескулин. Потвърдителни тестове са положителните тестове Voges-Proskauer и метилрот.
    2.2. Разграничаване на рода
    Стрептококите се разграничават от листериите по своята морфология, липсата на подвижност и на каталаза.
    Erysipelothrix се разграничава от род Listeria по липсата на подвижност, каталаза и способност да се размножава при 40С
    2.3. Идентификация на вида Listeria monocytogenes
    L. monocytogenes  показва бета-хемолиза за разлика от най-често изолирания вид листерия - L. innocua. Другите два вида листерии с хемолиза са L. ivanovii – с много широка хемолитична зона и L. seeligeri – хемолитична, но непатогенна листерия.
    L. monocytogenes е рамноза (+), ксилоза (-); L. seeligeri и L. ivanovii са рамноза (-), ксилоза (+); при L . innocua продукцията на киселина от рамноза варира (+) или (-), ксилозата е (-).
    Допълнително се извършва серотипиране до серогрупа със сборните серуми на НЦЗПБ и до серотип в Референтната лаборатория към НЦЗПБ.